В северната част на страната, в полите на най-дългата планинска верига – Стара планина, се намира село Мерданя. Главен път Е53 минава през населеното място, а също така може да се каже, че селото заема част от територията на Еленския балкан. На седем километра от Лясковец и на 16 от Велико Търново,селото има всички удобства да се ползва от близостта на големите градове. Една от най-известните местности с историческо значение за мястото е Ушите, където на около километър и половина са открити стари останки от манастир. Всъщност там и сега има манастир с името 40 свети мъченици, но за въпросния по-стар обект се предполага, че е от епохата на Йоан Асен 2-ри. При този владетел страната ни се разпростира на три морета, а самият той става известен с многобройните си династически сватби в интерес на държавата. Той освен това дарява редица грамоти на манастири. Манастирът бива разрушен, когато страната ни е поробена от османците.
Опожаряването на манастира е съпроводено с преминаване на неговите имоти в ръцете на турските бейове. Но по-голямата трагедия се състои в това, че при пожара живота си губят заключените в манастирската обител монашески лица. С цел да демонстрират мощта пред тогавашното население на Мерданя, турците стигат до там, че да запалят светското светилище. Кесарий Хорозов в годините на 19-ти век със свои собствени средства изкупува обратно от турците манастирските имоти, но това се дължи на задоволителното му материално състояние. Хорозов е виден еленски гражданин, считан за своето време за аристократ. Пак той през 1853-та година построява новата църква и прилежащите й жилищни сгради, като след това в знак на почит, а вероятно и по собствено желание, започва да изпълнява функциите на игумен на манастира. Църквата има форма на сграда от типа еднокорабна, като базиликите от такъв тип са доста характерни за епохата на Българското средновековие. На първо време не се полагат грижи за нейното изографисване, но все пак дочаква времето да бъде с изписани отвърте стени. Това става по време на нейната реставрацция в периода между 1982-84-та година. Представителите на Тревненската школа са тези, благодарение на които са запазени някои от иконите на храма, а най-виден от тях е зографът Ценю Симеонов.
Дейността на Хорозов за село Мерданя по време на освободителните национални борби не се изчерпва само с поддръжката на храма. Той става личен сподвижник на Апостола на свободата Васил Левски. Кесарий Хорозов всъщност има и богословско образование, но дълбокото му познание за духовните обичаи не му пречи да ги съчетава и със забележителни строителни умения. Високите зидове, ограждащи манастира и чешмата, намираща се във вътрешността на манастирския двор, са излезли изпод неговите ръце. И до днес чешмата се ползва, а в в полза на образованието игуменът открива и вечерно килийно училище. В манастира то е отворило вратите си за всички жители на селото, но също и за околните селяни от други населени места. За съжаление съдбата на манастира постепенно се губи през годините, когато през 1893-та игуменът умира. След това повечето монаси напускат светата обител и той запустява.
